Kapat Ikon
Байк-Пакинг - Битката На Егото С Природата

Всеки трябва да притежава свои страсти в този живот...

Ще бъде много спорен увод, но семейството, работата или училището не са страст, това са нашата реалност, която заема по-голямата част от живота ни. Страстта е нещо, което е само ваше и представлява приключение, което прави живота ви по-щастлив и по време на което се състезавате единствено със себе си.

Истинското щастие е правопропорционално на това колко правилно смесвате семейството, приятелите и работата си. Целостта на всичко това, определя кой всъщност сте вие. Онези, които в своята смес открояват работата си, се назовават работохолици, тези, които извеждат на преден план семейството си – майка/баща на годината, тези, които дават централно място на приятелите си – добър приятел, а онези, които излизат напред със страстите си – егоисти. Но хората, които смесват нещата равномерно, се славят като лидери, като хора, уверени в себе си, като щастливи или успешни хора, и се радват на възхищението на всички. Най-важното нещо в живота е балансът и от този баланс зависи колко хубав е животът ви.

Извън личния си живот, моята страст винаги са били дейности, които увеличават нивото ми на адреналин в кръвта. Привличат вниманието ми природните спортове, в които се състезавам със себе си и преминавам собствените си граници. Когато започнах да излизам отвъд границите си, разбрах, че се спасявам от егото си, взимам по-правилни решения в трудовия си живот, сближавам се повече със семейството си и прекарвам по-качествено време с приятели. Всъщност, възприемам тези занимания, на които се отдавам през уикендите, като тренировка за надделяване над трудностите, с които ме среща животът през седмицата.

През последните години започнах да прекарвам свободното си време след работа, в уединение, обикновено с дълги разходки и лагеруване сред природата. Това ми даде възможност да опозная природата и да се сприятеля с нея. Макар, че в началото гледах на това като спорт, не след дълго, да бъдеш част от природата, без да ѝ вредиш, се превърна в моята страст.

За да мога да отивам на по-дълги разстояния, да преодолея себе си и да увелича физическото натоварване, реших да обединя тази моя страст с колоезденето. Разбира се, за да се направи този преход е много важно да се изберат правилен велосипед и подходяща екипировка. Всички купуваме велосипеди за себе си или за децата си.

И аз изпаднах в грешката, в която изпадат всички, като купих, без да проуча достатъчно въпроса, велосипеда, който ми препоръча продавачът – едно MTB (планински велосипед). Тези велосипеди не са подходящи за използване в града и по пътищата и ви изморяват изключително много. С гумите си с дебели грайфери и суспензионната си система MTB са модели за използване в планински терени. Когато осъзнах, че с MTB велосипеда, който купих, не мога да се движа спокойно по пътя и видях, че няма достатъчно място, където да слагам вещите си, започнах да търся правилния велосипед.

Велосипедите, които карат бързите ни приятели с клинове, които виждаме да минават покрай колите ни, се наричат ROAD – ПЪТНИ велосипеди – тяхното предназначение се основава изцяло на доброто представяне. Поради това, че тук е важна ефективността, те се правят от въглерод или алуминий, за да се намали максимално теглото им. Аеродинамиката при тези велосипеди е много важна и затова не са много удобни, така че ако не се амбицирате да отбележите постижения, не ви ги препоръчвам. Обаче, ще има и такива от вас, които ще желаят да закупят такъв велосипед, защото го харесват на външен вид. В този случай, може да купите от CYCLOCROSS велосипедите, които набират популярност през  последните години и да се наслаждавате, както на ефективност, така и на каране без болки в гърба и ханша.

Ако искате просто да спортувате и да се придвижвате в града, то тогава за вас правилният избор ще бъдат велосипеди в стила ГРАДСКИ – COMMUTE. Честно казано, препоръчвам ви да избирате тези модели за велосипедите, които ще купувате, както за себе си, така и за децата си. При тези велосипеди комфортът е на преден план и можете да монтирате чанта, за да пазарувате или да отидете на пикник с приятели през уикенда и да натрупате красиви спомени, които да споделяте в социалните мрежи.

Ако след известно време започнете да изпитвате удоволствие от карането на колело, чувствате се готови да отидете на лагер в края на седмицата или вярвате, че е настъпил мигът да преоткриете света, тогава изборът ви трябва да бъде ТУРИСТИЧЕСКИЯТ – TOURING велосипед. Тези велосипеди, изработени от олекотена стомана (хром – молибден), са проектирани така, че да позволят да носите възможно най-голям товар със себе си. Освен това, наред с използването на лесни за ремонтиране части по време на дългите преходи, разполагат със скоростна система, за да въртите спокойно педалите по стръмни склонове, които ще изкачвате с товар. По тази тема бих ви препоръчал да последвате Гюркан Генч, който скита по света от около 8 години насам. В момента пише една истинска история за пътешествие. (insta:gurkangencc)

И да се спрем на моята страст: БАЙК-ПАКИНГ - BIKEPACKING...

За съжаление, няма аналог на турски и не мога да го преведа - основната философия на байк-пакинга е “LESS IS MORE” или „по-малко значи повече“/“малко, но съществено“/“достатъчно, за да живееш“. При байк-пакинга се използват велосипеди тип Gravel. Тези велосипеди, всъщност, можем да разглеждаме като кръстоска между пътен, туристически и планински велосипед. При байк-пакинга, обикновено екскурзиите ни продължават между 2 и 5 дни, а като маршрут подбираме естествени пътеки. Макар, че често споделяме много красиви снимки, в задния план се крият големи физически усилия и болка. В природата се борите със себе си и се опитвате да се превърнете в част от нея. Терените са много трудни, затова взимате със себе си само най-необходимите неща, за да намалите товара. Водата ви е ограничена и се налага да се възползвате от източниците на чиста вода по пътя ви, като ги пречиствате със специални филтри. След време се научавате как да се справяте с тези физически трудности, но истински трудното е времето, което прекарвате сами със себе си. Когато вземете колелото си и се изправите пред началото на горските дебри, сърцето ви се изпълва със страх. Затворете очи и си представете, че сте в гъста гора, в началото на пътека. Всичките ви любими хора, познатият и сигурен живот вече е останал зад вас. Пред вас се извива дълъг път към незнайното, който ще преминете сами. Когато навлезете в природата, започвате да разбирате всъщност колко малка частица представлявате във вселената, а като забележите красотата, която ви обгръща, страхът в сърцето ви отстъпва на вълнението да откривате непознатото. Когато започне да се стъмнява, гласът ни природата придобива заплашителен вид, но когато запалите огъня си, вие отново сте в сигурност. После започвате да мислите и да разговаряте със себе си. Колкото по-задълбочен става разговорът, толкова повече се изправяте пред себе си. Ненадейно се стряскате от пукот на дърво зад вас и се взирате в тъмнината, без да знаете какво би могло да излезе от мрака. След като пулсът ви се поуспокои, разбирате, че този мрак, в който се взирате, сте самите вие.

Да, ние създадохме този мрак, като живеехме живота на другите. Ние, които престанахме да бъдем себе си, за да се чувстваме в безопасност, може би за да не загубим това, което притежаваме или социалния си статут, създадохме в себе си огромни черни дупки. Но вече настава време за лягане, хвърляте още няколко съчки в огъня и влизате в мъничката си палатка. Докато болят, зъзнещите ви кости от карането на велосипед, падането и ставането през целия ден и парят драскотините от храсти по краката ви, лягате на земята и съзирате небето. Макар, че звездите, дърветата, луната, вселената са толкова големи, малката ни палатка е тясна като собствения ни живот. Вече, нито звуците, които чувате ви плашат, нито раните по тялото ви болят... Това е мигът, в който се сдобрявате със себе си. Когато разберете, че може да изтърпите болките, без да се нуждаете от никого, прегръщате себе си и потъвате в спокоен сън. Най-хубавата част на байк-пакинга пък е удоволствието от успеха да завършите маршрута си. Вече се чувствате готови за всякакви трудности, които може да се изправят срещу вас през седмицата.

Най-голямата пречка, с която се сблъскваме в живота, са границите, които си начертаваме сами. Прекосяването на тези граници изисква смелост, сила и издръжливост на болка. Ако искаме живот, изпълнен с успехи или да служим за ролеви модел на любимите си хора и децата си, първо трябва да преодолеем себе си.

Не забравяйте, че големите лидери не са останали в съзнанието ни с думите, а с действията си.

 

Юмит ШЕНОГЛУ

Ръководител за държава на„Акташ“ Северна Америка

Услугите на информационното общество | 2024 Акташ Холдинг. Всички права запазени ..